Реал Мадрид (на испански: Real Madrid Club de Fútbol, в превод Реал Мадрид Клуб де Футбол) е испански професионален футболен клуб от испанската столица Мадрид. Отборът е създаден през 1902 г. и е признат отФИФА за най-успешният футболен клуб на 20 век.[4] Реал Мадрид е 32 пътишампион на Испания, носител на 18 Купи на Испания и рекордните 9 титли на Шампионската лига.[5][6] Реал Мадрид е един от първите членове на ФИФА[7]и на организацията Г-14.[8]
Клубът играе своите домакински мачове на Стадион Сантяго Бернабеу, намиращ се в централната част на Мадрид.
Реал Мадрид притежава най-многобройни фенове от всичките други отбори в света. Също така клубът е и най-богатият във футбола по отношение на приходи (€351 милиона) и вторият най-ценен (на стойност над €950 милиона за 2008).[9][10]
| Име на отбор | Реал Мадрид | ||
| Оригинално име | Реал Мадрид Клуб де Футбол (Real Madrid Club de Fútbol) [1] | ||
| Прозвище | Белият Балет | ||
| Основан | 6 март 1902 [2] (като ФК Мадрид) | ||
| Стадион | Сантяго Бернабеу, Мадрид | ||
| Капацитет | 85 454 | ||
| Президент |  Флорентино Перес[3] | ||
| Старши треньор |  Жозе Моуриньо | ||
| Първенство | Примера дивисион | ||
| 2011/12 | Примера дивисион, 1-во | ||
| Екипировка | Адидас | ||
| |||
История
Футболът в Мадрид е въведен от преподаватели и студенти, някои от които са завършили Оксфордския или Кеймбриджкияуниверситет.[2] Те създават футболния клуб Football Club Sky през 1897, който играе мачове само съботните сутрини.[2] През1900 г. отборът се разделя на два различни: New Foot-Ball de Madrid и Club Español de Madrid. От своя страна 6 март 1902 г.Club Español de Madrid се разделя на два различни отбора, единият от които е Реал Мадрид (с тогавашно име ФК Мадрид).[2]Само три години след основаването си, през 1905 г., ФК Мадрид печели първия си официален трофей - Купата на Испания, след победа над Атлетик Билбао на финала.[2] Тимът печели първата от четирите купи на Испания.[2] Реал Мадрид е един от основателите на Испанската ФА на 4 януари 1909 г., когато клубният презудент Адолфо Мелендес подписва споразумението за създаването му.[2] През 1912 тимът се мести на ново игрище, носещо името Campo de O'Donnell (на български Кампо де О'Донъл).[11] На 29 юни 1920 г. крал Алфонсо XIII дава титлата „кралски“ (Royal) на клуба.[12]
През 1929 г. първият сезон на Ла Лига е открит. Реал Мадрид е начело до последния мач, в който са надиграни от Атлетик Билбао с резултат 2-0 (първата среща завършва 5-1 за Реал Мадрид) и така Барселона печели титлата с една точка разлика пред Реал.[13] Тимът печели първата си титла в Ла Лига през сезон 1931-32. Реал Мадрид печелят титлата и през следващия сезон и така стават първия отбор в Испания печелил титлата два последователни сезона.[14]
През 1945 г. президент на Реал Мадрид става Сантяго Бернабеу Йесте.[15] Под неговото председателство, след гражданската война в Испания, започва „прераждането“ на клуба. Построен е нов стадион, впоследствие кръстен на самия него. Започвайки от 1953 г., Сантяго Бернабеу се впуска към стратегия на привличане на играчи от чужбина със световна класа, като може би най-значителната придобивка на клуба е Алфредо Ди Стефано. Така се ражда първият мултинационален отбор в света.[16]
През 1955 г., след идея на един френски журналист (Габриел Ано), Сантяго Бернабеу, заедно с Густав Себеш, създават турнир, днес известен като УЕФА Шампионска лига (турнир, включващ по тези времена отбори от Испания, Португалия, Италия и Франция).[17] Това дава възможност на Бернабеу да създаде отбор, който се превръща в световна сила и в Испания, и в Европа. Реал Мадрид печели Шампионската лига 5 пъти по ред, между годините 1956 и 1960, като на финала през 1960 г. Реал побеждава Айнтрахт Франкфурт с внушителните 7-3.[16] Това е рекорд, ненадминат до днес от нито един друг футболен отбор.[18] Отборът печели за шести път Шампионската лига през 1966 г. след победа над ФК Партизан с резултат 2-1.[19] Реал Мадрид е побеждаван на финалите за купата през 1962, 1964 и 1981 г. Тимът е печелил два пъти Купата на УЕФА,[20][21] а на финала на Купата на носителите на купи (КНК) два пъти са били побеждавани.[22][23]
Със започването на 80-те години Реал Мадрид губят лидерството си и в Испания и в Европа. Започва ерата на La Quinta del Buitre - Кохортата на Лешояда.[24]Звездите на кохортата са Емилио Бутрагеньо (с прякор „Лешояда“), Маноло Санчис, Мартин Васкес, Мичел и Мигел Пардеса.[25] Благодарение на тази магическа петорка Реал Мадрид отново овладяват европейския и испанския футбол. През втората половита на 80-те тимът печели два пъти Купата на УЕФА и пет пъти последователно Испанското първенство.[25]
През 90-те години Кохортата на Лешояда се разпада след напускането на Емилио Бутрагеньо, Мартин Васкес и Мичел. През 1996 г. за президент е избран Лоренцо Санз, а за треньор е назначен Фабио Капело.[4] По това време към клуба се присъединяват Роберто Карлош, Кларънс Сеедорф,Предраг Миятович. По същото време в клуба играят и Раул,Фернандо Йеро, Фернандо Редондо. Резултатът от привличането на тези футболисти (също и Фернандо Мориентес) и сформирането на такъв отбор е печеленето на Шампионската лига след 32 години за седми път, като на финала Реал Мадрид побеждаваЮвентус с 1-0, благодарение на попадението на Предраг Миятович.[4][26]
През юли 2000 г. Флорентино Перес бива избран за президент на клуба.[27] На следващата година започва привличането на редица световни футболни звезди, първият от които е Луиш Фиго.[28] Впоследствие са привлечени още Зинедин Зидан, Дейвид Бекъм и Роналдо. Тези футболисти, заедно с Раул образуват т.нар. „Ел Галактико“. По време на този Галактически период Реал Мадрид печели Шампионската лига за рекорден девети път и Ла Лига през 2003 г. Но следващите три сезона минават без нито една спечелена купа.[29]
Краят на ерата „Ел Галактико“ настъпва, когато за президент на 2 юли 2006 г. е избран Рамон Калдерон. За нов спортен директор е назначен Предраг Миятович, а за треньор - Фабио Капело.[4] Реал Мадрид печели Испанското първенство за първи път от четири години през 2007 г.[30] Въпреки титлата Фабио Капело е уволнен от поста си юни 2007 г. и на негово място е назначен бившият играч на клуба - Бернд Шустер.[31][32] Белият балет завършва първенството на първо място и завоюва своята 31-ва титла.[33] Под ръководството на Бернд Шустер клубът печели и Суперкупата на страната, побеждавайки ФК Валенсия с общ резултат 6-5.[34] Най-резултатният играч на мадридчани-Раул Гонзалез напуска на 21 юни 2010 година в посока Шалке 04.
Герб [редактиране]
Първият герб на Реал Мадрид е с прост дизайн и представлява декоративна смеска на инициалите на клуба - MCF (Madrid Club de Fútbol). Тези инициали са в тъмносин цвят върху бял фон. Първата същественя промяна в герба настъпва през 1908 г., когато гербът придобива кръгла форма.[35]След като крал Алфонсо дава титлата „реал“ на отбора, по герба се появяват различни кралски символи.[36] С прекратяването на периода на монархията през 1931 г., тези кралски символи биват премахнати от герба. Две години след края на Гражданската война, през 1941 г., към герба бива добавена черна лента, символизираща региона Кастилия.[15]
Най-нова модификация на герба настъпва през 2001 г., като в клуба искат да влязат в новия век по-добре. Може би основната промяна е променянето на цвета на ленката, символизираща Кастилия, от черен на тъмно син.[35]
Ел Класико
Ел Класико е термин, използван за футболните мачовете между Реал Мадрид и ФК Барселона. Терминът е използван за първи път през 2000 г. Двата тима имат изиграни 159 мача в Ла Лига. Реал Мадрид има 68 победи, Барселона 61, а 30 мача са завършили с равен резултат.[37]Общо по между си двата тима имат изиграни 207 мача (включително и Шампионска лига, КНК и др.), като Реал има 85 победи, Барселона 80, a 42 мача са завършили с равенство.
Играчи като Луиш Фиго, Роналдо, Бернд Шустер, Рикардо Замора, Михаел Лаудруп са играли и в двата отбора.[38]
Състав за сезон 2012-13
|
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар